Средновековна технология

Средновековната технология се отнася за технологията, използвана в Средновековна Европа под ръководството на Църквата. След Ренесанса от XII век в Стария континент се заражда радикална промяна в броя на новите изобретения, иновации в традиционните начини на продукция и икономически растеж. Периодът е време на голям технологичен подем, включително появата и употребата на барут, изобретяването на вертикалните вятърни мелници, очилата, механичните часовници и значимото подобрение на водениците, строителството (готиката, средновековните замъци) и земеделието като цяло.

Прилагането на водна сила, познато още в Античността, се развива значително и се простира от воденици и дъскорезници до напояване в земеделието. Към момента на появата на Книгата на Страшния съд, повечето големи селища имат въртящи се мелници – 6500 само в Англия. Силата на водата се използва също широко в минното дело за извличане на руда (разбиването и изнасяне на повърхността) и за задвижването на мехове.

Европейските технически изобретения от XII до XIV в. са построени или чрез дългогодишни техники на Средновековна Европа, които произхождат от римски и византийски корени, или са развити от смесването на култури чрез търговските мрежи с ислямския свят, Китай и Индия. Често революционният аспект не е самото изобретяване, а технологическото усъвършенстване и приложението в политическия и икономически свят. Така например макар барутът дълго време да е бил известен на китайците, именно европейците развиват и усъвършенстват неговия военен потенциал, ускорявайки европейската експанзия и бъдещия империализъм на Новата история.

Значими в този аспект са и свързаните с мореплаването изобретения. Напредъкът в корабостроенето включва няколкомачтовите кораби с триъгълни платна, ахтерщевен рул и конструирането първо на скелета и после на обвивката. Новите навигационни инструменти като сухия компас и астролабията позволяват икономически и военен контрол на всички морета с европейски брегове и дава начало на Великите географски открития.

Към средата на XV в. Гутенберг изобретява нова печатарска преса, което позволява събраното знание да се разпространи и даде на по-голям брой хора, което впоследствие не само води до по-егалитарно общество, но и до такова, способно да доминира други култури, използвайки голям запас от знания и опит. Техническите рисунки от късните средновековни художници-инженери Гуидо да Вигевано и Вилар дьо Онекур се смятат за предшественици на по-късните ренесансови майстори като Такола или да Винчи.

Граждански технологии

Архитектура

Артезиански води (1126 г.) – Метален прът се бута в дупка, което повишава налягането на водата и тя се изкачва – без нужда от помпа. Първо са използвани от монасите в Артоа.

Количка (70-те години на XII век) – Помага за преноса на предмети, било то строителни материали или изкопани руди и дори реколта. Извори за тях започват от 1170 – 1250 г. в Северозападна Европа, а първата картина на количка е от средата на XIII век от Матей Парижки.

Комин (XII век) – Създаването на комина позволява големи огнища в къщите.

Парно отопление (IX век) – В началото е сравнително прост сбор от канали под стаи, свързани с топилна пещ и изместват хипокауста. В абатството на Райхенау през зимата се топли стаята, където са се събирали монасите, която е голяма 300 кв. м. Системата им е с 90% КПД.

Земеделие

Винарска преса(XII век) – Първият практически метод да се приложи натиск върху равнина. Гутенберг заимства принципа при създаване на своята печатарска преса.

Подкови (IX век) – С тях конят може да стъпи по-стабилно. Увеличават товара, който може да носи, както и улесняват придвижването му по по-суров терен (каменист терен, планински терен).

Тежък плуг(V век) – Появява се за пръв път през 5 век по славянските земи, а след това се въвежда в долината на река По, а до 8 век и в Рейнската област. От изключителна важност за обработване на редица почви и с негова помощ се преобразуват бивши гористи и мочурливи територии в земеделски.

Хамут(VI век) – С него коня може да тегли с по-голяма сила.

Хмел(XI век) – Помага за запазване на бирата и в резултат преноса по време на търговия.

Изкуство

Маслени бои (до 1125) – Започват да се използват повече чак към XII-XIV век. Ян ван Eйк развива употребата на стабилна смес за рисуване на дърво около 1410.

Книгопис, четене, хартия

Воден знак (1282) – С това откритие се улеснява борбата срещу фалшификаторите на документи (банкнотите, където често се използват водни знаци днес, се появяват по-късно). Първият воден знак е създаден в Болоня, Италия.

Въртящ се показалец за книга (XIII век) – Позволява на читателя да отбележи не само страницата, а точното място на нея, къето е спрял да чете. Често се прави от кожа, хартия.

Очила (80-те години на XIII век) – Първите са създадени във Флоренция и използват изпъкнали лещи (помагат само на хора с далекогледство). Вдлъбнатите лещи се създават чак през XV век

Печатна преса (около 1440 – 50 г.) – Великото изобретение на Йоханес Гутенберг, първата серия книги от него – Гутенберговите Библии, излиза през 1455 г. Заимства идеята за това изобретени от винарската изба.

Хартия (XIII век) – Създадена в Китай и после стига до Испания. В Европа процесът за изработването ѝ се механизира със специално пригодени водни мелници.

Металургия

Доменна пещ (1150 – 1350) – Европейския чугун за пръв път се появява в Централна Европа около 1150 г.

Механика

Сложна манивела – Италианският физик Гуидо да Павия обединява изобретението си от 1355 г., оръжия от Светите земи и две прости манивели като създава сложната. Тя се използва за ръчно захранване на воеени карети и лодни с гребно колело.

Сух компас (XII век) - Първият такъв в Европа се използва около 1190 г. и може да идва от Китай или да е европейско откритие. Такива компаси се създават по Средиземноморието около 1300 г.

Рул на кърмата (80-те години на XII век) – Най-ранното изображение на това изображение е в дърворезби в църква от около 1180 г. Първо се появява в Северно и Балтийско море, а после достига и Средиземно море. Спомага много за управлението на кораба и допринася съществено за навигационните постиженията на Великите географски открития.

Наука и учение

Арабските цифри (XIII век) – Първия писмен източник в Европа за тях е от 976 г. Фибоначи ги използва и пише за тях през 1202 г. в Liber Abaci.

Университетът в Болоня, най-старият в света – създаден 1082 г.

Университет – Първите средновековни университети са от XI-XIII век и покачват грамотността и ученолюбивостта на хората. До 1500 г. се разпространяват из цяла Европа и са важна част от бъдещата Научна революция

Текстил и облекло

Коприна (VI век) – Производството ѝ започва в Източна Европа, а към XI-XII век и в Западна, въпреки че се внася от Пътя на коприната още от античността. Копринените производства започват да се механизират.

Чекрък (XIII век) – Вероятно идва от Индия, с негова помощ се обработва преждата.

Часовници

Механичен часовник (XII-XIV век) – Това изобретение е удобно за създаване на големи часовници, например в часовникови кули.

Пясъчен часовник (1338) – Сравнително надежден при измерването на време. За разлика от клепсидрата, пясъка се лее надолу без значение от дълбочината на горния резервоар, а и не може да замръзне. За пръв път се споменава за тях в Сиена, Италия.

Военни технологии

Броня

В края на XIV век започва да се използват нагръдници, а не след дълго и цели брони, създадени от стоманени листове. Сходна по идея броня са имали древните гърци и римляните (Lorica segmentata).

Далекобойни оръжия

Арбалет (механичен) (края на XIV век)– Докато арбалета е изобретение на Античността (използван е в Китай), механизмите като манивели и т.н. за спомагане на презареждането се появяват през Средновековието. С тях се създават арбалети, чиято тетива има сила на опън твърде голяма дори и за силен, трениран човек (оттам идва и нуждата от помощни механизми). В резултат и енергията запазена в арбалета (и придадена на стрелата) е по-голяма.

Дълъг лък (XIII век) – Лък, почти толква дълъг, колкото използващите го хора. Необходимата сила за използването е огромна (сила на опън около 80 – 90 кг). Предава много кинетична енергия на стрелата, в резултат на което тя има по-добри бронепробивателни способности и далекобойност. Главно се използва от Англия, където много мъже са били задължени да могат да стрелят с такъв лък (в случай че трябва да воюват), особено по времето на Стогодишната война.

Оръдие (1324) – Първо използвани в Европа в обсадата на Мец. През 1350 Петрарка пише, че: „тези инструменти, които изхвърлят метални топки с изключително силен шум и проблясъци огън ... бяха преди няколко години много редки и се разглеждаха с огромни изумление и възхищение, но вече се срещат толкова често, колкото други видове оръжия.“

Стрит барут (края на XIV век) – Стриването на барут спомага за ефективна експлозия, както и за преноса му. Тази практика за пръв път се използва в Западна Европа.

Требушет с противотежест (XII век)– Требушета за пръв път се появява в Китай с доста прост механизъм – използва силата на хора, дърпащи пръти да изстреля тежестта. Европейците взимат идеята и я подобряват, като правят требушета това, което навярно сте виждали по много филми и игри. Появява се около Средиземноморието и през 1120 година са на въоръжение в Кръстоносните държави, а във Византия до десетилетие след това.

Кавалерия

Извито седло (XI век) – Спомага на кавалеристите да поставят пиките си под ръката (пиката е между тялото и ръката) и предотвратява изскачане на ездача при удар по време на галоп. В резултат шоковата тактика се подобрява, тъй като конниците могат да щурмуват вражите позиции дори при галоп.

Стреме (VI век) – Изобретено около 4 век от номади населяващи териториите на днешна Монголия и Северен Китай, достигат Византия около 6 век. Спомагат на конните стрелци да могат да се изправят на тях, а на рицарите да удрят от по-големи разстояния с меч. Спомагат за връщането на нормална позиция на седлото след като ударят или бъдат ударени от оръжие с голяма маса/импулс (напр. кавалеристка пика).

Шпори (XI век) – Изобретени от норманите. С тяхна помощ се контролира коня с крака, без необходимост от камшици.

Тактика

Общовойскови бой – Идеята за комбиниране на отделни войскови части – пехота, стрелци, кавалерия, артилерия, заедно атакуващи на определено място и изпълняващи сложни формации (напр. строй от пиконосци пред стрелците). По-късно в историята, през Ренесанса, се появяват испанските терцио.

Библиография

Andrews, Francis B. The Medieval Builder and His Methods. New York: Barnes & Noble, 1973. Medieval construction technique, with a brief chapter on tools.
Blair, John, and Nigel Ramsay, editors. English Medieval Industries: Craftsmen, Techniques, Products London: Hambledon Press. 1991. ISBN 1-85285-326-3
Crosby, Alfred. The Measure of Reality : Quantification in Western Europe, 1250 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press, 1997
Jared Diamond, Guns, germs and steel. A short history of everybody for the last 13'000 years, 1997.
Gies, Frances and Joseph. Cathedral, Forge, and Waterwheel: Technology and Invention in the Middle Ages. New York: Harper Collins, 1994. ISBN 0-06-092581-7
Gimpel, Jean. The Medieval Machine: The Industrial Revolution of the Middle Ages. London: Pimlico, (2nd ed. 1992) ISBN 0-14-004514-7
Long, Pamela O., editor. Science and Technology in Medieval Society. in Annals of the New York Academy of Sciences, vol 441 New York: New York Academy of Sciences, 1985 ISBN 0-89766-277-6 A series of papers on highly specific topics.
Singer, Charles, editor. History of Technology. Oxford: Oxford University Press, 1954. Volumes II and III cover the Middle Ages with great scope and detail. This is the standard work.
White, Lynn, Jr., „The Study of Medieval Technology, 1924 – 1974: Personal Reflections“ Technology and Culture 16.4 (October 1975), pp. 519 – 530. A chronology and basic bibliography of landmark studies.

Външни препратки

((en)) Страници за средновековна технология Архив на оригинала от 2013-04-07 в Wayback Machine.
((en)) Технологията през Средновековието Архив на оригинала от 2015-03-04 в Wayback Machine.